Библия, Нов превод преработена от п-р Христо Куличев

Преработен и напълно осъвременен текст на Божието слово на българския книжовен език, върху който са работили Константин Фотинов, Петко Славейков и Христодул Костович – Сечанов под ръководството на мисионерите д-р Ригс и д-р Лонг, отпечатан през 1871 г в Цариград.

Библията е среден формат със средно твърди корици, бели плътни листа, шрифта е среден, без препратки, без подзаглавие,  накрая има допълнителни материали. 
От пастор Куличев:

"Любезни читатели,

Благодарим Ви, че сте спрели вниманието си на тази преработка на Библейския текст. Бихме искали да имате впредвид някои неща, които ни подбудиха да направим това.

Живеем в свят, в който е объркан политически, икономически, социално, морално и духовно. Всичко това влияе и на неговия език и изразни средства. България не прави изключение. Не прави изключение и българския език, който все повече се покварява и губи своята чистота. В тази обърканост и поквара след промяната бяха направени няколко преработки на Библейския текст. В тези преработки са допуснати грешки, които са наследство от миналото. Но са направени и грешки, които са плод на настоящата езикова обърканост. Тези грешки влияят не само на чистотата на българския книжовен език, но и на Библейските истини.       

Нашето убеждение е, че езикът на Библията трябва да бъде водещ при изграждането на българския книжовен език.

Такава роля изигра Библията приготвена от Константин Фотинов, Петко Славейков и Христодул Костович Сечанов под ръководството на мисионерите д-р Илаяс Ригс и д-р Алберт Лонг, отпечатана в Цариград през 1871 г.

Работили сме върху текст, който е предназначен за българи и сме пазили от всяко чуждо влияние, особено при предаването на чуждите имена. На всеки чужд език звучат различно, но те трябва да звучат на приетия български език.

Екипът е работил с голямо благоговение и страхопочитание с пълното съзнание, че Библията е не само литературно произведение, но тя е Божието слово, чрез което Бог открива Себе Си на човека.

Ще приведем някои примери.

- Евангелист Марко, както е катедралата на площад Сан Марко, а не Марк.

- Израил, а не приетото под влияние на английски език Израел, както казваме  Гермяния, а не Дойтчланд, Джърмани или Гърция, а не Гриис.

- Кесар, както е в оригинала, а не нейните производни Кайзер, Цезар, Цар.

- ГосподнЯ вечера, Господня е земята, а не Господна вечеря, както се запазва меката сричка във вечерям, а не вечерам, така и Господнето слово, а не Господното слово.

- Израил – Израиляни, а не израилТяни по аналогия с Исмаил – исмаиляни, Самария – самаряни. Това вмъкнато Т е под влияние на гръцки и английски езици.

ПсалОм, а не Псалм под чуждо влияние.

Когато в оригинала се употребява само една дума, според случаите се употребяват различните й значения, а не само едно значение, например Събрание когато е на група хора и църква, когато събранието е в Божието име; изкушение, което ни подвежда към грях и изпитание, което е проверка на вярата ни; жертвеник – където се жертва на идоли и олтар – принасяне жертва на живия Бог.

Направили сме разлика при употребата на части от тялото на животно, което се принася жертва – бут и плешка, за разлика от бедро и рамо, които са части от човешкото тяло.

Употребата на съкратената форма на личното местоимение мен или теб, вместо мене и тебе се отразява на красотата на езика ни. Ние сме приели като правило да пишем мен когато следващата дума започва със съгласна. Това неписано правило в българската граматика въвежда известен ред при употребата на тези лични местоимения и придава по-голяма звучност при говоренето.

Това са кратки примери, които ни принудиха да се заемем с отговорната работа върху едно издание на Библията, което да бъде колкото може по-чисто от грешки, освободено от чужди влияния и по-близко до нашия роден език.”