Духовният водач

Кн „Духовният водач”

От Мигел Молино

„Всеки, у когото се намери тази книга, ще бъде излъчен от църквата” –

 папски декрет, 1687 г

Има повече изгорени екземпляри от тази книга, отколкото навярно всичките издания на която и да е друга християнска творба.

Толкова мошно е влиянието й на Стария континент, че в рамките на 6 години след нейното излизане тази книга е преведена на всеки език в Западна Европа. Говори се, че в Неапол, Италия, 20 000 хрисияни се събират на малки групи, за да се молят и общуват с Господа.

Мигел Молино се приближава към реформирането на католическата църква повече от всеки друг в историята, но приключа живота си затворен в тъмница, а книгата му е заклеймена. Личността и делото му са толкова противоречиви, че и до ден днешен Ватикана държи в тайна документите по неговия закрит процес. От тогава насам това е първото издание на тази книга. В него за първи път е отпечатена и биографията на Мигел Молино.

„Невъзможно е да напишеш книга, която да се харесва на всички или която всички да разберат. Въпросът е: „Доколко книгата ще ви проговори?” Засегнатата тук тема е мистериозна и трудна за схващане. Ето защо подобна книга е доста удобен обект за критика. Но ако не можете да я разберете, как можете да я цензурирате?

Словото ни казва, че естественият човек не разбира нещата, които са от духовна значимост. Ако критикувате – или дори заклеймявате – макар да не разбирате, вие сте се присъединили към светските мъдреци!

Преди всичко разбирането на дълбоките неща на Господа не идва чрез добър интелект, логика или разсъждения, а чрез опитност. Дълбоките Божии неща не са изобретени, нито са поучения, които трябва да се доказват; те по-скоро трябва да се приемат. Ето защо се оказват толкова плодотворни в живота на вярващия. Дълбоките неща на Господа не влизат в душата чрез ухото, което слуша, нито чрез окото, което чете книги, но чрез изобилната благодат на Святия Дух във вас. Той изработва плодовете на Духа в тези, които са смирени в своя ум и умерени в размишленията си.
В тази книга не съм се стремил към съвършенство в стила. Единствената ми цел беше да представя голите истини с пълно смирение, искреност и яснота. Не съм се опитвал да ограничавам, нито да защитавам Господните пътища.” – Мигел Молино